Петър Дънов учи, че любовта е творческата сила на Вселената и обхваща всичко — от най-дребните същества до най-възвишените духовни същности. В „Топлината на Любовта“ той обяснява, че истинската любов изисква от нас да проявяваме разбиране и състрадание, да виждаме доброто във всяко същество и да отдаваме безкористно, без да очакваме нещо в замяна. Тази любов не е само етическа стойност, но и духовен път, който води към осъзнаване на връзката между човека и Божественото. Чрез любовта, човек може да се издигне в съзнанието си и да разбере основополагащите закони, които управляват духовния и материален свят. Любовта е в основата на духовния процес, който води към личностно и духовно усъвършенстване.