Статията изследва несъответствието между кредиторите по отношение на необходимостта от трудов договор в молбите за кредит. Той обяснява как трудовият договор служи като инструмент за управление на риска, като потвърждава стабилния доход и статус на заетост на кредитополучателя, намалявайки възприемания риск за кредиторите. Този документ потвърждава нивата на доходите, гарантира предсказуемост при бъдещи плащания и опростява процеса на кандидатстване чрез намаляване на бумащината. От друга страна, заемодателите, които не изискват трудови договори, вземат предвид различни фактори като настаняване на самостоятелно заети лица, проучване на различни източници на доходи извън традиционните договори, отдаване на значение на кредитната история и финансовото състояние и разглеждане на обезпечение за обезпечени заеми. Тези заемодатели приемат алтернативни методи за проверка на доходите, като данъчни декларации и банкови извлечения, като дават приоритет на финансовата стабилност и кредитоспособността на кредитополучателя пред стриктната необходимост от официални трудови договори.