Духовните учения на Ваклуш Толев изтъкват смирението, служенето и единството като трансформиращи принципи по пътя към духовното просветление. Смирението, както го описва Толев, включва признаване на съществуването на сили, по-големи от нас и отказ от гордост и егоцентризъм. Той служи като основа за духовно израстване, като насърчава отвореността към учене от другите и получава божествено напътствие. Служенето, друг стълб на философията на Толев, подтиква хората да надхвърлят личните интереси и да се посветят на благополучието на другите. Чрез себеотрицание и състрадателно действие, хората се приравняват към по-висша цел и се докосват до универсалния източник на любов и мъдрост. В крайна сметка учението на Толев кулминира в концепцията за единството - осъзнаването на взаимосвързаността с цялото съществуване. Постигането на единство позволява на индивидите да преодолеят повърхностните различия, да прегърнат единството с божественото и да излъчват любов и състрадание към света, като по този начин допринасят положително за колективната духовна еволюция.