В „Въплъщението на Ариман в западния свят“ Рудолф Щайнер разглежда широко разпространения материализъм в западното общество и неговите духовни последствия, подчертавайки концепцията за Ариман като материалистична сила, противопоставяща се на духовното израстване на човечеството. Щайнер описва три духовни сили, оформящи развитието на човечеството: Луцифер, насърчаващ откъсването от светския живот; Ариман, закотвяне на хората в материализма; и Христос, олицетворяващ хармонията, необходима за поддържане на духовно равновесие. Предвиждайки въплъщението на Ариман в човешка форма, Щайнер предупреждава, че съвременните технологии, икономически системи и научният редукционизъм вече отразяват ариманичните влияния, рискувайки духовното прекъсване на връзката на човечеството. Щайнер се застъпва за Христовия импулс – дълбока вътрешна връзка с Христос като духовен идеал – като лек срещу влиянието на Ариман. Това вдъхновено от Христос съзнание, предполага Щайнер, е от съществено значение за хората, за да устоят на излишъците на материализма и да живеят духовно балансиран живот. Чрез антропософията Щайнер предлага пътища за възстановяване на този баланс, позиционирайки духовното осъзнаване като жизненоважно в един все по-материален свят.